СПЕШНО: Помогнете за малко гларусче, pls!

FlyingAway

Здравейте.
До нас има две стари кооперации с керемидени покриви: едната на 3, другата – на 5 етажа. Покривът на по-ниската е само на 7-8 метра от терасате ни и мога да виждам какво става там. Върху по-високата кооперация живеят четири гларуса: майка с три малки. От началото на седмицата две от малките вече летят. Преди четири дни и последното се опита, но не успя и падна върху покрива на по-ниската сграда. И оттогава стои там. Постоянно „плаче”, имам чувството, че не спи нито денем, нито нощем. Майка му обаче изобщо не му обръща внимание, а на другите две все още им носи в човката си храна. Ние хвърляме на гларусчето хляб, натопен във вода (на такова разстояние какво друго да му хвърлим), и то яде, но повечето го изяждат големите гларуси, които долитат изневиделица веднага, що хвърлим хляба. Много ни е тъжно за него, не знаем как да му помогнем. В тази жега не мога да повярвам, че още е живо – по цял ден стои на силното слънце, а даже и вода няма. Всъщност, затова му мокрим хляба – по този начин се опитваме и да го поим.
Имам два въпроса:

*) Дали му е достатъчно яденето, което успяваме да му хвърлим? Дали ще оцелее, ако разчита само на нас? Възможно ли е да оцелее и да се научи да лети? То прави опити, но се издига на 50 см от покрива най-много и тупва на керемидите. Дали му е достатъчна водата? Дали може да му се дава риба?

*) Има ли в България организация, на която мога да звънна и да дойдат да го свалят от покрива и да се грижат за него, докато полети? Собствениците на ниската кооперация мразят животни, стрелят по котки (не само стрелят, убиват ги) и не искам да им казвам каква плячка е паднала на покрива им. А живях за няколко години в една държава, в която, ако котенце се покатери на някое високо дърво/покрив и не може да слезе, се обаждаш на пожарната, те идват, разпъват стълбата и го свалят. Има ли в БГ такава или подобна институция?

Реклама · Реклама

nightingale

Здравей.Учудвам се на поведението на възрастните гларуси и не разбирам причината поради която не искат да го хранят.По принцип птиците които доизхранват малките си след което те напуснат гнездото ги намират по гласа и ги доизхранват до окончателното им закрепване.За жалост не знам коя организация може да ти помогне. В някои страни това се върши от пожарникарите.Тук няма как да стане.Не можеш ли да се добереш до малкото и да го занесеш при братята му...мисля че това е варианта за оцеляване.

FlyingAway

И аз не знам защо майката не се грижи за него. А може и да се грижи, когато не гледаме, но не сме я виждали да го прави. Гларусчето ни счита НАС за майка - като види, че някой излиза на терасата, приближава се към нас до края на покрива и започва да пищи. Чака да му хвърлим нещо. А знаеш ли поне по колко трябва да яде на ден и дали може да му се дава риба? Възрастта му е точно преди излитане - не знам в месеци колко е това.

И на мен ми се иска да можех да прелетя тези 7-8 метра до покрива на къщата, да го взема и да го отнеса на другия покрив при семейството му, но просто няма начин. Вече споменах за собственика на тази къща, сега ще разкажа по-подробно. Бяхме на терасата с мъжа ми. Една черна котка си вървеше бавно-бавно по покрива на един гараж, който се намира на няколко метра от прозорците на въпросната къща. И тъкмо я гледахме и й се радвахме (и ние си имаме една вкъщи), когато чухме изстрел. Първо не разбрахме, че е изстрел - приличаше на пукот от пиратка. После котето замръзна на място, постоя така няколко секунди, после бавно тупна на една страна, накрая си отпусна и главата. Все едно, че лягаше на припек (слънчево си беше). След това една струйка кръв започна да се стича от главата му, бързо се увеличаваше и се превърна в локва. Това стана по обяд. Цял ден стоя там, в локвата. Привечер, като започна да се стъмнява (за да не го види никой, предполагам), оня малоумник от къщата се качи на гаража с една празна кофа и една кофа с вода, хвърли котката в празната кофа и пробва да измие кръвта с водата. Не успя съвсем обаче и петното си личеше още дълго време след това. Замислихме се, ако не беше улучил котката, кого щеше да улучи; ние сме по встрани, до нас само с рикошет може да дойде куршум, но пространството, в което стреля, е нещо като вътрешен двор на 5 кооперации + няколко стари къщи срещу прозореца му. Та, този идиот, като го видя искам да го ЗАСТРЕЛЯМ, не да го моля да свали гларусчето от покрива си!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Дори и да го помоля, много по-вероятно е да побеснее, че то е там, да се качи и да му направи нещо лошо. Идея нямам какво точно, но би могъл например да го събори долу или да го гръмне. Предложението да го сваля оттам е добро, но за съжаление е неосъществимо

.
В тази връзка (и без никаква връзка с основната тема - sorry за off-topic-а...), има ли закон, по който може да бъде задържан подобен изрод? Sorry и за силните думи, ама като се сетя за него, много по-силни ми идват на ум. Имам предвид, ако пак направи нещо такова, мога ли да сигнализирам някъде и те да го накажат? Готова съм и в съда да свидетелствам. Има ли закон срещу малтретирането на животни?

nightingale

За жалост няма такъв закон.Дори и да имаше глобата за една убита котка ще е някъде към 10 лева,което само по себе си говори че да се осъди такъв човек е невъзможно.Пушката обаче ако не е въздушна/за тях не се иска специално разрешително/ и се докаже че е незаконна глобата ще е солидна.

bubulina

"Зелени Балкани" е организацията, която можеш да визираш в случая, както с гларусчето, така и с малоумния си комшия. Незнам оторизирани ли са да направят нещо в такъв случай, но могат поне да ти дадат съвет към коя инстанция да се обърнеш. Всъщност, ако имате деца, един малък театър пред районното управление, как онзи стреля по животни и какъв стрес докарва това на вас и детето ви ,ще ги раздвижи поне за проверка. Иначе....знаеш в коя държава живееш

Човеците си не опазва, камо ли животните

_________________
"Това което не ни убива, ни прави по-силни"
Благодаря че използвахте търсачката преди да попитате!

bushkata

Има такъв - Закон за защита на житоните.
Цитат:

nightingale

В България никой не спазва този закон.За пример само: каскадите с конете по филмите се извършват като ги спъват с въжета и така много животни се осакатяват.На село като се родят кученца или котенца които не са желани ,те не само се изоставят а просто се убиват и се захвърлят/виждал съм малки слепи котета завързани в чувал и хвърлени на бунището/, да не говорим за купиране на опашки уши и скопяване.Българина си бие детето на площада,защото паднало и се оцапало ...да не говорим какво прави с животните.Не държавата ни е изродска..... ние сме такива.Представете си за момент че в Париж отидат да живеят да речем 4-5 милиона от нас,ейтака парижани по някаква причина напускат града и остават само управляващитте.Ами на първо време ще разпуснем въоражената охрана на Лувара и Версайският дворец и ще тапосаме по двама трима пенсионери да си бъркат из носовете и така ще спестим от осигоровките.После ще превърнем Болонският лес в един малък ад. Разделено събиране на отпадъците ли казахте.????....ооо ние го знаем това:едната половина през балкона а другата през прозореца.Ама там имало риба в езерата и се разхождали катерички и зайчета.......ммммм я да проверим ние тая работа.Бедна им е фантазията на хорицата които са строили този културен център какво нанашего брата може да направи с него.А като стана въпрос за животни и природа не се безпокойте, нея ще я близнем като заварчик сладолед през обедната си почивка.

jo

Преди две години няколко баби в Габровско село дойдоха до универитета в Стара Загора с простреляно коте. Историята беше ужасна и потресаваща. Взеха медицинско на котето. Казаха че всички в квартала ще съдят един такъв сладур който стреля по котки и междувремнно нацелвал някоя баба, дядо а хората се притесняваха да не нацели и внучета!
Ако можете да се съберете и да подадете жалба срещу хобито му? Мисля че поне ще се стресне. Относно гларусчето незнам дали ще помогне, но днес стреля по котки утре не се знае по кой??????
_________________
http://www.bgbirds.com/phpBB2/viewtopic.php?t=2

FlyingAway

Първо да ви кажа, че гларусчето отлетя!!!

bushkata

Супер! Все пак му спасихте живота, хранейки го.

FlyingAway

Е, дано сме допринесли с грижите си

.

Относно ненормалния ни комшия:
Пушката е била въздушна. Така каза мъжът ми. Мен много-много ме няма по оръжията; като малка съм чувала ловни пушки (дядо ми беше ловец...), но смътно си спомням гърмежа им; после (преди 15 год.) съм стреляла няколко пъти с въздушна, но и то беше отдавна, така че преценката ми няма да е надеждна; а бойно оръжие никога май не съм чувала. И щом за въздушна не му трябва разрешително - не могат и да го пипнат по този параграф...
Той застреля котката миналата пролет, преди да се разлистят дърветата. И, както казах, петното продължихме да го виждаме, чак докато едно дърво толкова се раззелени, че ни закри хоризонта към гаража. Освен нас двамата, други свидетели на престъплението няма (всъщност после и дъщеря ни - тогава на 9 - видя котето как лежи на покрива, но тя е малолетна). Скоро след това разказахме на един дядо от долния етаж какво се е случило, но той изобщо не гореше от желание да се ангажира в някакви действия срещу убиеца. Изрази съжаление, каза, че едно време на тези гаражи се събирали много котки, хората ги хранели и никакви мишки не се въдели (за разлика от сега), но само толкова. Останалите от нашия блок са горе-долу на неговата възраст и са същите - гледат да си траят. Та само ние двамата нищо не можем да докажем - нашата дума срещу думата на откачалката. Ние връзки в съда нямаме, за него - не знам. Освен това, много време е минало - аз тогава даже не знаех, че имало такъв закон. Избрах да му обявя бойкот и да не купувам нищо от магазинчето му, което той отвори горе-долу по същото време. Обаче някой ден ще направя една снимка на двора му - това трябва да се види!!! Бедна ви е фантазията що за двор е това! Не, не е приказка, нито замък, обаче е интересна гледка. Засега повече няма да издавам.

Преди няколко месеца нашата Маца се беше разгонила и по 24 ч. висеше на терасата и се влюбваше във всяко котешко същество, което мине долу. Влюби се и в един рижав дебел котарак и го гледаше с такова желание... Хвърляхме му храна, той ядеше и така свикна с нас. После на Маца й мина любовното настроение и рязко си промени отношението към него: само като го видеше, веднага се напухваше и започваше да му ръмжи заплашително. Чудехме се какво й става и както се чудехме, котаракът изчезна за десетина дни. После се появи отново - два пъти по-слаб, направо френска мацка... Оказа се, че точно мацка било, бременна при това, а отскоро - майка... Голям срам, не можахме да различим котка от котарак... Както и да е, оттогава котката много ни заобича, след някоя-друга седмица започна да си води и котенцата под терасата (4 на брой), ние храним и тях, те вече са почти самостоятелни, бягат навсякъде, включително и по гаражите. Стана отново, както ни беше разказвал дядото за едно време. Много съм щастлива, прекрасно котешко семейство са! Надявам се да няма нови жертви на въздушната пушка. Като изляза на терасата, на някоя майка-орлица приличам - все гледам всички ли са налице и на безопасно разстояние ли са от прозорците на оня... С това приключвам котешкото отклонение (как ме изтраяхте... сигурно вече ви иде да си запушите ушите...

).

Благодаря ви за отзивчивостта!

Мария

Браво на вас Smile

Семейство за пример Smile

А на откачения съсед му пожелавам сам да се гръмне!
_________________

tetzi

Много се радвам че сте спасили гларусчето!
За съжаление ние не можахме да спасим едно малко врабченце(голичко), гледахме го 4 дни, някъде сгрешихме сигурно, не знам... Мъчно ни стана...
С риск да стана смешна помествам следните словосъчетания:

Пиленце малко, няма да летиш с другарчетата малки
няма да чикчирикаш и да пръхаш със сивички крилца.
Сега лежиш под камък в земята
прашинка малка с човчица, перца.

Падна от гнездото, малко, безсилно с раничка на главата.
Давахме ти храна, някъде сгрешихме.
Но успя да зарадваш нашите сърца, удиви ни!
Възхвалихме Бога за неговите чудеса!

Малко пиленце, пей в рая с други като теб!
Малко пиленце, нежно, беззащитно...

FlyingAway

Не, не е смешно, tetzi... Съжалявам за врабченцето

. И ние имаме регистрирани няколко опита да се грижим за съвсем малки птиченца, уви – неуспешни

. Даже не ги знам от какъв вид са били, особено последното – някакво дивичко трябва да беше, даже имаше сини пухчета по себе си. Доколкото съм чувала, много е трудно човек да успее успешно да се погрижи за бебенца птиченца.

Що се отнася до нашия възпитаник, той вече си лети наляво-надясно, цялото небе е негово, расте и големее, по цял ден скитосва кой знае къде... обаче всяка вечер се връща по навик на онзи покрив и започва едно писукане... Застава точно на ръба на покрива – там, където е най-близко до нашата тераса – и ни вика. Като излезем, оглежда ни с едното око, после с другото, един вид „Хайде де, хвърлете ми нещо!”, ние му хвърляме една-две филии, той ги изкълвава (поглъща направо) набързо, пак ни оглежда – едва ли не „Мерси, мерси, утре пак ще дойда” и отлита в простора. Много си го обичаме, вече си го имаме за домашен гларус. Между другото, той започва да си сменя окраската – от грозничко сиво пате е на път да се превърне в снежнобял гларус. Гледам тази трансформация, от ден на ден сякаш по-бял става, и просто не мога да повярвам на очите си как се променя тази птица, никога не бях наблюдавала този процес отблизо и продължително, все едно че чудо виждам... А освен това вече е и по-силен и властен, не се оставя големите да му крадат филийките, плаши ги и ги гони с крясъци, а те бягат, грабливите им птици

.

Да кажа само, че и котетата са добре, майка им май други ще си има, обаче още не сме сигурни. Ако наистина е бременна, надявам се, че и тях ще отгледа в нашия двор. Иначе, едно малко по-малко от тях котенце, което май е бездомно и сираче, и много, много красиво, също се научи, че тук даваме храна, та така и то заживя тук.

А домашната ни Маца много ревнува, винаги познава, когато тръгнем за терасата да храним някой друг, а не нея, и се опитва да привлече вниманието върху себе си с разни магарии

.

sancho

Браво! Много се радвам за гларусчето!