Тъга по канарче!

[cinderella]

За първи път пиша в този форум, макар че често го чета.
Искам да споделя голямата си мъка по канарчет ни тук, където всички ще ме разберете. Бяхме със сина ми на почивка и мъжа ми, който не е свикнал да се грижи за животинки, го оставил на слънце и забравил да му сложи вода, и го намерихме умряло. Вече 3 дни с малкия, който е само на 4г. плачем за Чочко, и не мога да си намеря място, че не напомних на мъжа ми да му сложи вода. От дете съм се грижила винаги за животинки - имала съм папагали, котка, рибки. И добре, че в момента си имам и една котарана, та се утешавам с нея.
Чочко беше подарък на сина ми от баща ми за 2-рия му рожден ден, беше с много красиво оперение и много пееше. Сега баща ми ни търси "братчето на Чочко" (така сме казали на малкия, защото той си иска само Чочко и никой друг, и не може да приеме, че "Чочко е отишъл на звездичката"), понеже той до преди 15 години се занимаваше с развъждане на рибки, папагали и канарчета и разбира от пернати.
Е, това е, извинявам се за тъжната тема, но имам нужда да споделя с хора, които ще ме разберат, защото пред сина ми се опитвам да сдържам мъката си, а и детето също страшно много тъгува! Той обожава, също като мен, всякакви животинки. Не мога да ви опиша какъв беше ужаса, когато си влязохме вкъщи, малкия гушна котарана, чакаща го в коридора, и се затича към клетката да поздрави "най-големия си приятел" Чочко, и извика: "Мамо, Чочко го няма на пръчката. Защо не ме посрещна?" Онемях като видях празната поилка и сгушеното животинче долу в ъгъла на клетката. Беше един голям шок!!! Плача всеки път като мина край празната клетка. Днес вече успях да събера силички да измия клетката, защото един познат на баща ми му е обещал довечера да донесе 4-5 хубави канарчета и евентуално да си имаме нов приятел още днес. За мен ще е много трудно, защото едно животинче със сигурност не заменя друго, но какво да се прави, трябва някак да преодолея мъката и да помогна на малкия да я преодолее!
Още веднъж се извинявам за тъжната тема, но това ми е някакъв вид утеха.

[Реклама]

[misho]

Съжалявам за канарчето!
_________________


ДА ЗАПАЗИМ ИНТЕРНЕТ ОБЩЕСТВОТО В БЪЛГАРИЯ!
Всеки има право да дава и получава информация, независимо от начина и средствата, които използва!

[cinderella]

Благодаря за съпричастността! Имам нужда точно от това.
Ще се похвалим като се сдобием с "братчето на Чочко". Надявам се някак си да преодолеем мъката по Чочко! Аз сигурно по-трудно от сина ми ще я преодолея, постоянно това ми е в главата - не мога да работя, като заспя сънувам птичето и като се събудя ми е още по-криво, постоянно ми се причува песента му. Ужасно е

[cinderella]

Да се похваля, че вече си имаме нов приятел у дома - "братчето на Чочко", който пак се казва Чочко, но този път е бяло-оранжев. Вече започна да се храни и да пие вода след стреса от пренасянето. На другия Чочко тази вечер му махахме дълго на звездичката горе, където луничката го пази, и си обещахме да му махаме всяка вечер. Много е тъжно, а с детето става още по-тъжно и не успявам да сдържа сълзите си   Не знам как да преодолея тъгата, за да помогна и на синът ми да я преодолее. Днес цялата дет.градина знаеше, че нашия Чочко е бил много болен и отишъл на звездичката, но ще си имаме нов Чочко. Чувствам се ужасно и

[cinderella]

Ето че снимах и качих (аватара) Чочко младши, който също е красавец.
Днес с много мъка и с подкрепата на приятелката ми (която скоро загуби 9-годишния си котарак) успях да погреба Чочко старши в морската градина под един храст близо до детска площадка. Наплакахме се с приятелката ми и сега се чувствам емоционално изцедена.
Но като се върнах у дома, Чочко младши вече се опитваше да пее и не се плашеше толкова от близостта ми до кафеза, накара ме да се усмихна и да го снимам
Е, това беше тъжната ми история за Чочко. Aз няма шанс да я забравя, но трябва да я преодолея. Ще ви чета пак редовно тук във форума и ще пиша за живота на Чочко младши у дома. Дано да му се радваме докато остарее!