Само две малки колонии са забелязвани да се размножават на брега. Пингвините си избират защитени места, където ледените късове и айсберги ги предпазват от суровия вятър. Въэрастната птица тежи от 22-37кг.и е с дължина от 115см. Главата и крилете му са черни,преминаващи в кафяво между Декември и Февруари, коремът е снежно бял, а човката му е с розово-виолетов цвят. Мъжките и женски птици са еднакви по ръст и оцветяване. Не могат да летят и имат малко смешна лакатушеща походка.Пиленцата са покрити със сребристо-сив пух, главите им са черни, с бели петна по бузите. Пингвините губят значителна част от килограмите си, по време на мътене и отглеждане на потомството. Императорския пингвин е моногамна птица. Размножителния сезон е между Март и Април, като не всички двойки се размножават всяка година. Женската снася едно яйце, което тежи от 0,460-0,470кг и го изоставя, за да се върне в океана. Мъжкият го мъти, като го поставя върху краката си и го покрива със специална кожена гънка на корема си.
Този процес продължава около 65 дни, като през това време, той не се храни и оцелява, благодарение на хранителните си запаси. Мъжките се събират накуп и се редуват ,кой от тях да застане в средата, за да се предпазят от вятъра, който може да достигне до 200км/ч. Всички пингвини мътят по едно и също време, като не изоставят и за миг яйцата си, което би било фатално в условията на арктическата зима. Новоизлюпеното пиленце расте бързо, като баща му го храни с млечице, което се отделя в специални жлези.
Майката се връща в този период, поела достатъчно храна, с която да храни , като на свой ред таткото отива в океана.
Малките се отглеждат в „детски ясли”, но за съжаление 60-70% от тях не доживяват пълното си развитие. Пингвинчетата се оперват напълно след около 150 дни и достигат полова зрялост на 5г.
Императорските пингвини се хранят с риба и крил, като за целта се гмуркат на дълбочина от 150-250м., но могат да достигнат и до 400м. Плуват със скорост от 6-7км/ч и могат да изминат от 150-1000км, за да намерят храна. Тези птици използват различни звуци за да си съобщят критични или индивидуални съобщения, както в семейството, така и в цялата колония. Естествените хищници, които нападат тази великолепна птица са косатки, акули и морски леопарди. Възрастните се спасяват от тях като разчитат на скоростта си или изчезват във водата. Всяко поаявяване на нападател се регистрира от колонията и се предава на останалите. Малките пиленца често биват нападани от Гигантски буревестници и Морелетници, като понякога тези нападатели унищожават от 7-34% от новоизлюпените в колонията.
Императорския пингвин е изключително важно звено в екосистемата на Антарктика, както като ловец , така и като плячка. Макар, че не е застрашен от изчезване е под закрилата на регионални и международни закони. По данни от 1995г, съществуват 195 400 двойки или общо между 400 000 и 450 000 вида от Императорския пингвин.
