Шарените пилета

[goshawk]

Една моя статия от форума на NG.
Предполагам нямате нищо против?
Ето я:

Пъстрите български птици, ни радват с цветовете и песнита си. Но също така подложени и на небивал терор, от наша страна. Ако ги опознаем, може и да освободим задушаващата си хватка.
По темата може да се пише надълго и нашироко, но ще се спра на някои по - екзотично изглеждащи и малко познати пилета. Няма да ангажирам вниманието ви с познати видове като: синигери, щиглец, чинка, сойка и други - защото навярно са познати на повечето от вас.


Голям синигер /Parus major/


Щиглец (кадънка) /Carduelis carduelis/


Обикновена чинка (шпинт) /Fringilla coelebs/

Ще ви представя, може би, най-пъстрата група птици в България. Това е разред Синяцовоподобните /Coraciiformes/ и сем. Папунякови /Upupidae/, което е било вкл. към Синявиците, но сега е отделено в отделен разред /Upupiformes/ и в България е представен с единствен вид Папуняка.

Така и така стана дума за папуняка, да започна с него:

Папуняк /Upupa epops/, наричан още и Циганско петле.
Дължина на тялото: 28 - 29 см.
Размах на крилете: 44 - 48 см.
Има слабо изразен полов диморфизъм (разлика между мъжките и женските). Издава характерно "пу - пу - пу", от където идва и името му. Има и характерна качулка, чрез която изразява емоционалните си състояния.


Папуняк /Upupa epops/


хранене на малко

Разпространен е в Европа (вкл. България), Африка и Азия. Предпочита полупустинни области, степи, поляни, овощни насаждения, осеяни нарядко с дървета. Септември, на малки групички, се отправя към Африка където зимуване.
Храни се предимно с безгръбначни, като набляга най-вече на скакалци, щурци и попови прасета. По-едрите разкъсва с удари на човка и понякога ловко подхвърля във въздуха и улавя. Сред природата, когато се храни с естествената си храна, може и да не пие вода. Като предимно степна птица, понякога се „къпе“ в пепел и никога във вода.
Моногамни птици. Прави гнездата си  в дупки, хралупи, покриви на изоставени селскостопански постройки и други, като го застила с клонки и други подходящи материали. Сменя мястото си на гнездене всяка година. Около гнездото се носи силна и лоша миризма, която идва от мътещата женската, а след това и от излюпилите се малки, които отделят силен миризлив секрет от специални жлези, който служи да отблъсква неприятелите им.
В България и повечето Европейски страни е защитен вид. Сечта и липсата на стари дървета с хралупи за гнездене прогонват постепенно папуняка от традиционните му местообитания.

Да ви представя и най-добрия риболовец в България Земеродното рибарче /Alcedo atthis/
Дължина на тялото: 17- 19,5 см.
Размах на крилата: около 35 см.
Слабо изразен полов и възрастов диморфизъм: женските са с по-бледи цветове, а младите нямат метален отблясък.


Земеродно рибарче /Alcedo atthis/






Разпространено е в Европа (вкл. в България), Африка и Азия. Постоянна и скитаща птица. Обитава стръмни, обрасли с храсти брегове на планински потоци, блата и езера.
Лети ниско над водата, като маха бързо с крила и издава тънък писклив звук. Често стои кацнало неподвижно на клонче, надвесено ниско над водата или по камъните, от където дебне жертвите си. Храни се с малки рибки, които лови по водната повърхност, водни насекоми и техните ларви, мекотели и дребни земноводни.
Гнездото си прави в дупки по бреговете на реки. Дупката е дълга от 30 см. до 1 м. и на края завършва с широка гнездова камера без постелка. По-късно дупката се покрива с дебел слой от хранителни останки и мирише неприятно. Земеродното рибарче отглежда две поколения годишно.
Защитен вид!

Идва ред и на Синявицата /Coracias garrulus/
Дължината на тялото ѝ е около 32 см., размаха на крилете 55–75 см. Има изразен полов и възрастов диморфизъм. Женските и малките са с по - бледо оперение от мъжкия. Гласа и е подобен на граченето на враната, от където идва и названието и Синя гарга (синя врана).


Синявица /Coracias garrulus/

http://www.birdwatching-uzbekistan.com/bird_uzbekistan/coracias_garrulus.jpg


http://bspb.org/images/image/webkraska1.jpg

Среща се в Европа (вкл. България), Азия и Африка, прелетна птица. Северните популации зимуват на юг от Сахара. Обитава покрайнините на сухи гористи райони или открити местности с групички дървета. Като цяло предпочита открити местности.
Храни се с дребни безгръбначни, насекоми, червеи, влечуги, земноводни, улавя при възможност дори и дребни птици и бозайници. Понякога яде и растителна храна. Храната си търси по дърветата и земята.
Обикновено живее по двойки. Гнезди в дупки по дърветата, речни брегове, стръмни скалисти склонове. В земята дупката изкопават сами дупка, като  дължината и е над половин метър с разширение за гнездова камера накрая. Постилат съвсем малко меки материали или въобще не постилат гнездото. Годишно отглеждат едно люпило.
Защитен вид!

За на края оставих най - пъстрото българско пиле - Обикновен Пчелояд /Merops apiaster/
Дължина на тялото 28 см.; размах на крилете 46 см. Има възрастов диморфизъм и малки полови и сезонни различия. Възрастните са с характерна ярка окраска, докато младите са по - бледи. Често издава характерни подсвирквания.


Обикновен пчелояд /Merops apiaster/


http://surlezinc.blogs.com/photos/uncategorized/merops_apiaster_shuttle_opt.jpg

Разпространен в Южна Европа (вкл.България), Африка до Северна Индия. Обитава льосови и земни отвесни брегове, открити места и пасища в равнини и пред планините. Прелетен вид.
Едри насекоми като пчели и водни кончета, които лови в полет.
Гнезди на колонии по отвесни песъчливи брегове, често по бреговете на реки. Гнездовата камера е дълбока около 35 см. и се издълбава с клюна от двете птици.

Щях да забравя един наистина екзотичен вид - Зеления пчелояд /Merops persicus/
Има приблизителните размери на Обикновения пчелояд и по биоилогия не се различава от него. В България се среща в най - южните части на страната.


Зелен пчелояд /Merops persicus/

http://www.birdwatching-uzbekistan.com/bird_uzbekistan/merops_persicus.jpg


В някоя друга тема ще разкажа за други цветни български птиченца като Авлигата, например.


http://www.fotoplatforma.pl/foto_galeria/3937__7045.jpg
Авлига /Oreolus oreolus/

източници:
лични данни; БДЗП; K. Mullarney и колектив - Bird Guide- изд. Collins; интернет
http://bspb.org/
_________________
hawk

[Реклама]

[nightingale]

Радвам се че се присъедени към нас и си направил наистина добра статия. Добре дошъл и ще се радваме да продължиш да пишеш само ще те помоля занапред да ги пускаш в раздел статии.