Латинско наименование: Nymphicus hollandicus
Разпространение: Този вид е разпространен в централна Австралия. Няма под-видове. В Европа е внесен за пръв път през 1840-а година, а през
1858-а е съобщено за първото потомство, получено в домашни условия. Понастоящем корелата е напълно одомашнен вид и заедно с вълнистото папагалче е
много разпространена сред любителите на екзотични птици.
Размери: Размерът им е между 20-30см.
Размножаване: Може да се отглежда в сравнително малки клетки единично, а при размножаване се нуждае от кафез с размери 100/50/60 см. За гнездо
се използва сандъче с размери 25/25/40см., с входен отвор с диаметър7-8см. Женската снася 4-6 яйца, но понякога и 10, които мъти в продължение н а 21
дни, от снасянето на първото. В мътенето на яйцата и изхранването на малките участва и мъжкият. Обикновено той лежи върху яйцата през деня. Малките се
излюпват слепи, покрити с гъст пух – сив или жълто-бял в зависимост от цветната мутация. Напускат гнездото напълно оперени на възраст 30 – 35 дни, но
се подхранват от родителите още 2 седмици. След това може да бъдат отделени самостоятелно. Не е желателно получаването на повече от 2 – 3 люпила за
година, защото това изтощава птиците.
При добро хранене и умерено използване за разплод,птиците доживяват до 12 – 15 години, като запазват плодовитостта си.Корелите са миролюбиви и могат да
се отглеждат във волиери заедно с други екзотични птици. За размножаването им е добре да има температура 15 – 16 градуса и светлинен ден 14 часа. Може
да зимуват в неотопляеми помещения.
Мутации: При дългогодишното им отглеждане в домашни условия са възникнали няколко мутации: бяла с черни очи,албино, лютино, пъстра, перлова,
опушена и др. Нормалното оцветяване на птиците в природата е: мъжкият е с яркожълта предна част на главата и подвижна качулка, съставена от снопче
жълти перца със сивозелени крайчета. На бузите има по едно оранжево петно. Гърбът, гърдите и коремът са стоманено-сиви. Маховите и кормилните пера са
черни, а на крилете има голямо бяло „огледало”. Клюнът е сиво-зеленикав. Женската е сивокафеникава. Петната на бузите й са сиво-оранжеви, а главата е
сива с жълти нюанси. На вътрешната страна на маховите пера има светла ивица.Опашката отдолу е с жълти петънца и ивици. Младите птици са подобни на
женските, но придобиват цялостната си окраска на възраст 10-12 месеца.Дължината на мъжкия е 30-35 см., а на женската 30-33 см. (Мутации при корелите)
• Сив: Преобладаващо сиво тяло, жълта глава и качулка, оранжеви петна на бузите и бели петна на крилата.
• Лютино - Lutino: Бяла мутация с жълта окраска на качула, лицето и опашката и с червени очи и бузки.
• Албино (Албинос) - Albino: Чисто бяла мутация с червени очи.
• Перлен (Прозрачен) - Pearl : тила, по продължение на гърба и горната част на крилете имат централно разположени части,
които са много бледи, което се дължи на липса на меланин.
• Арлекин - Pied: Папагалът може да бъде почти изцяло сив или бял с много малко бели пера (при сивия). По-често гърба и
главата са бели,качулката е жълта, с оранжеви бузи,горната част на крилата е сива, а опашката жълта.
• Канела - Cinnamon: меланинът оцветява в кафяво, почти черно, възможни са вариации от сиво-кафеникаво до тъмно кафяво,
в зависимост от концентрацията на жълтия цвят.
• Сребрист с червени очи - Fallow: Тялото е почти сребристо, с жълта качулка, очите са розови.
• Въгленов или Белолицев - Charcoal: Изцяло тъмно сиво тяло, с бяло лице.
(Информация от bubulina) Мъжките корели нямат изразен ритуал по ухажване. Те си поделят отговорността по отглеждане на потомството.
Интересно е, че случай на надвиснала опасност възприемат поведение на подчинение. Започват да се полюшват напред –назад, леко разтварят крила и издават
съскащи звуци. Счита се,че никой друг Австралийски вид папагал не проявява подобно поведение на страхова реакция. За разлика от братовчедите си Какаду,
тези папагали са много податливи на обучение и адаптивни. Мъжките по принцип са по-музикални и понякога по-агресивни, двойката корели са чудесен избор
за домашни любимци, особено, ако се отглеждат от ранна възраст. Необходимо е, ако това се налага, да им се подрязват крилата, ноктите и човката. Хранят
се с 65-80% зърнена храна, 15-30% зеленчуци и 5% плодове. Използвайте разнообразни плодове и зеленчуци, предварително добре измити. Клетката в която се
отглеждат трябва да е около 45 кв.см или по-голяма, като поставите вътре и играчки, с които птиците да се забавляват- люлки, въжени стълби и др.
Отглеждат се добре в компания на други Корели и веднъж опитомени могат да бъдат много любвеобилни птици. Корелите издават продължителни чуруликания и
цвърчене, могат да бъдат научени и да говорят с тренировки от 8-10 месечна възраст. Трябва да бъдат хващани и държани в ръка от съвсем ранна възраст, в
противен случай, като възрастни стават много недружелюбни. Продължителността на живота им е от 5-25г.в плен и над 30г.в диво състояние. Корелите
съзряват на около 6м.възраст, а размножителния им сезон е между Август и Декември, но зависи от климатичните условия, продължителните валежи
възпрепятстват създаването на потомство. За размножаване е подходяща дървена къщичка с размер 25х25х35. Женската снася от 3-7 бели яйца, които в
продължение на 18-21 дни мътят и двамата родители.
Обикновено мъжкият се различава от женската по яркостта на жълтото лице и оранжевите бузи, те са доста по-гласовити от тях и често, доста
по-агресивни. Препоръчва се вечерно време клетките им да се покриват, за да се осигури спокоен сън на птиците.
|