|
Птици :
Папагали : Вълнисто папагалче
|
| "Изложбено" вълнисто папагалче |
Автор: Entel
|
Вълнистото папагалче е размножено в много цветови вариации популярни по целия свят. Най – голямото достижение в селекцията му е създаването на
неговия „Изложбен” тип. Появата му в средата на 19-ти век е дало рязък подем на неговата популярност. Отглеждането и представянето по изложби се е
превърнало в спортно занимание за много любителили.
Създателите на „изложбенияА” тип вълнисти папагали са англичаните. Те години наред са отбирали и размножавали по-едрите птици, поставяйки си за
цел да променят големината на тялото и някои негови пропорции. Като резултат те са успяли да закрепят генетично постигнатото. Заедно с увеличаване на
размера на тялото, са се увеличили и отделни групи пера: на главата, маската, маховите и опашни пера. Изложбения тип вълнисто папагалче се отличава
много от обикновеното. За прицизното му преценявана на изложбите е приет Стандарт и международни правила за оценка.
Стандарт:
• Тип: Формата на тялото е закръглена, шията и плешките са широки. Тялото от главата то края на опашката, при равна линия на
гърба, трябва да наподобява разтеглена капка. Гърдите са изпъкнали в изящна дъга напред. Впечатлението на папагала трябва да е за силна и масивна, но
не затлъстяла птица.
• Големина: Идеалната дължина от върха на главата до края на опашката трябва да е 24 см.
• Крила и постановка: Крилата да са плътно прилягащи към тялото, лежащи на кръстеца, без да се кръстосват. Дължината им от
свивката до края на маховите пера трябва да е не повече от 12 см. На всяко крило да има седем добре развити махови пера. Дългокрилите птици не се
оценяват.
• Опашка: Тя трябва да е права, равна, със симетрично разположени гладки пера, явяващи се естесвено продължение на тялото.
Завършва с две дълги кормилни пера.
• Стойка: Да бъде естествена и горделива. Ъгълът на наклона към хоризонта е 60 градуса. Тялото небива да допира кацалката.
• Глава: Кръгла, купна, широка и симетрична. Челото е виско и образува плавна дъга от основата на клюна към тила.
• Клюн: Да бъде не много дълъг, но здраво поставен. Горната получовка да покрива напълно долната.
• Шия: При отглеждане от всеки ъгъл, тя трябва да изглежда пълна, къса и широка.
• Очи: Изразителни, чисти и еднакво отдалечени от челото, темето и тила.
• Цвят: Трябва да съответства на описанието на цветната вариация. Да е чист, еднороден, с еднаква интензивност и без странични
оттенъци.
• Маска и гърлени знаци: Маската е разположена на лицевата част на главата и е ограничена с широка дига на темето и подбрадието.
Шест гърлени знаци идеално кръгли, разполоцени на еднакво разстояние един от друг, образуват в долния край на маската огърлица. Двата крайни знака са
частично прикрити от скуловите петна. Цветът на маската, гърлените знаци и скуловите петна трябва да отговаря на описанието на цветната вариация.
• Крака: Здрави, с четири нормални пръста, разположени по посока два напред и два назад. Ноктите трябва да държат здраво
кацалката.
• Рисунък: Трябва напълно да отговаря на описането на цветната вариация. Да бъде чист, ясно очертан и изразителен.
|
|
Коментирай статията във форума!
|
|
|