Птици : Папагали : Вълнисто папагалче
"Изложбено" вълнисто папагалче
Автор: Entel

Снимка: www.andulky.cz Снимка: www.andulky.cz  Вълнистото папагалче е размножено в много цветови вариации популярни по целия свят. Най – голямото достижение в селекцията му е създаването на неговия „Изложбен” тип. Появата му в средата на 19-ти век е дало рязък подем на неговата популярност. Отглеждането и представянето по изложби се е превърнало в спортно занимание за много любителили.
 Създателите на „изложбенияА” тип вълнисти папагали са англичаните. Те години наред са отбирали и размножавали по-едрите птици, поставяйки си за цел да променят големината на тялото и някои негови пропорции. Като резултат те са успяли да закрепят генетично постигнатото. Заедно с увеличаване на размера на тялото, са се увеличили и отделни групи пера: на главата, маската, маховите и опашни пера. Изложбения тип вълнисто папагалче се отличава много от обикновеното. За прицизното му преценявана на изложбите е приет Стандарт и международни правила за оценка.

Стандарт:
 • Тип: Формата на тялото е закръглена, шията и плешките са широки. Тялото от главата то края на опашката, при равна линия на гърба, трябва да наподобява разтеглена капка. Гърдите са изпъкнали в изящна дъга напред. Впечатлението на папагала трябва да е за силна и масивна, но не затлъстяла птица.
 • Големина: Идеалната дължина от върха на главата до края на опашката трябва да е 24 см.
 • Крила и постановка: Крилата да са плътно прилягащи към тялото, лежащи на кръстеца, без да се кръстосват. Дължината им от свивката до края на маховите пера трябва да е не повече от 12 см. На всяко крило да има седем добре развити махови пера. Дългокрилите птици не се оценяват.
 • Опашка: Тя трябва да е права, равна, със симетрично разположени гладки пера, явяващи се естесвено продължение на тялото. Завършва с две дълги кормилни пера.
 • Стойка: Да бъде естествена и горделива. Ъгълът на наклона към хоризонта е 60 градуса. Тялото небива да допира кацалката.
 • Глава: Кръгла, купна, широка и симетрична. Челото е виско и образува плавна дъга от основата на клюна към тила.
 • Клюн: Да бъде не много дълъг, но здраво поставен. Горната получовка да покрива напълно долната.
 • Шия: При отглеждане от всеки ъгъл, тя трябва да изглежда пълна, къса и широка.
 • Очи: Изразителни, чисти и еднакво отдалечени от челото, темето и тила.
 • Цвят: Трябва да съответства на описанието на цветната вариация. Да е чист, еднороден, с еднаква интензивност и без странични оттенъци.
 • Маска и гърлени знаци: Маската е разположена на лицевата част на главата и е ограничена с широка дига на темето и подбрадието. Шест гърлени знаци идеално кръгли, разполоцени на еднакво разстояние един от друг, образуват в долния край на маската огърлица. Двата крайни знака са частично прикрити от скуловите петна. Цветът на маската, гърлените знаци и скуловите петна трябва да отговаря на описанието на цветната вариация.
 • Крака: Здрави, с четири нормални пръста, разположени по посока два напред и два назад. Ноктите трябва да държат здраво кацалката.
 • Рисунък: Трябва напълно да отговаря на описането на цветната вариация. Да бъде чист, ясно очертан и изразителен.
Снимка: www.andulky.cz Снимка: www.andulky.cz
Коментирай статията във форума!