ЗА моя любим ЧОЧО!

[happy_end]

Здравейте, старият ник ми беше sladkoto-m, но понеже си забравих паролата, не само тази във форума, но и тази на пощата с направих нова регистрация.

Искам да кажа, че темата е много болна, така че чувствителни хора да не е четат ...

Имам папагал, пусках теми, говорихме много, Бубулинка чак ми се скара че съм прекалено вманиачен в това пиле, да така е. Но си казах, иска се време както пише навсякъде. И. Оставих го 2 седмици да си почине(преди това беше 2-3 седмици в нас), той почна да пее сладко, да ме буди, да ме тормози сутринта или ако легна следобед, общо взето всичко беше окей. Но между временно, не толкова през деня, колкото вечерта - той започва да се люлее и когато не може повече да стой на клончето, слиза долу на вестника и се опитва да запази равновесие ... Говорих с много ветеринари, с много хора, които имат саитове из интернет и никой не може да ми даде точна информация. ПАПАГАЛА МИ УМИРА! Това го виждам всеки ден, след хиляди опити да се доближа до клетката му, да му говоря без да се плаши и бяга, да му чета книга за да свикне с гласът ми, да си вкарвам по малко ръчичката, нищо не ме преближи до него. МИслих много, мислих какво ли не, не искам повече да го гледам как умира, не искам да гледам всяка вечер как се мъчи и когато светна лампата докато той е слезнал на вестникът, той със сетни сили да се качва и да остава горе на клона. Жал ме ... докато пиша тези редове се опитвам да не се разплача, защото само за 4 месеца свикнах с Чочо и даже сега докато си представя как си свива перчемчето за да почне да пее и ...

Не мога да си представя, че искам да убия животно, което зависи от мен, което ми пее и се опитва да ми носи щастие, въпреки че не ме оставя да спя, но разбирате ли, болката която изпитвам докато гледам е нетърпима, иска ми се да излезна и да не се връщам, да не го виждам такъв ...

Незнам защо пуснах темата, може би се надявам хора, дори 2-3 да кажат - "да убий го, за твое и негово добро е, спри да го мъчиш", - може би имам нужда от това ... Моля ви от все сърце, дайте ми предложения, какво бихте направили вие на мое място ?

[Реклама]

[denkata_2808]

Моя папгал когато умираше си го усешташе и тя и още повече се привързваше към мен и на мен ми беше адски тъжно като я гледах но не посмях да направя нищо и един ден я намерих починала ако имаш коража да го направиш давай според мен е най добре така да не се мъчи аз не можах да го направя.
_________________
Имам две вълнити папагалчета едното зелено-Поли(мъжко) на 4 години и дрогото е светло синьо-Дейзи(женско) на 2 години и едно мини заиче няма годинка казвасе Пухи черно и бяло е

[Мария]

Ооо, моля те недей . Аз вече над 4 месеца не мога да свикна със смъртта на едната ни папагалка....ужасно е! Тя също седеше на земята и беше накокошинена.....
Отиди при някой ветеринар.....опитай да направиш нещо....опитвай до последно...ако е човек може да си каже какво иска, но това е папагалче - има си инстинкт за самосъхранение и едва ли би предпочело да умре без борба....
Може според другите да не съм права, не знам...
_________________

[denkata_2808]

Какво стана с Чочо как е
_________________
Имам две вълнити папагалчета едното зелено-Поли(мъжко) на 4 години и дрогото е светло синьо-Дейзи(женско) на 2 години и едно мини заиче няма годинка казвасе Пухи черно и бяло е